❣️Не пропускай отстъпки до 50% на видео ресурси за спокойни и уверени родители | Само до 28 Ноември | Виж предложенията тук❣️
Не пропускай – безплатен мини-уебинар за границите и сътрудничеството в позитивното възпитание. На 22 Май от 10:30 (ще има запис за регистрираните)
Тантруми при дете на 1 година: какво е важно да знаем
Деница Фишър
Ако детето ви е навършило годинка и сте започнали да го виждате как реве с цяло гърло, може би се хвърля на земята и отказва утеха – не сте сами. Много родители са изненадани, когато открият, че тантрумите (също наричнаи от родителите „тръшкане“ или „истерии“ или „емоционални изблици“) започват не на две, а още на една година. И това не е случайно.
В тази статия ще разгледаме защо децата започват да плачат и да протестират по-често след първата си годинка, какво всъщност се случва в тяхното развитие, как да различаваме тантрума от претоварването, и как можем да откликнем с разбиране и спокойствие – дори когато самите ние сме на ръба.
Съдържание:
Какво се случва с развитието след първата годинка
Около 12-месечна възраст детето навлиза в напълно нов етап от развитието си. То вече не е просто бебе, което лежи, гледа и гука. Сега то:
- започва да се движи по-свободно – ходене, катерене, бутане
- има собствени желания и предпочитания
- открива силата на думата „не“ – както да я казва, така и да я чува
- преживява бурно всеки отказ, всяко ограничение и всяко объркване
- и все още няма развита способност да се успокои само
Емоционалната регулация (способността да овладеем силните си чувства вместо те да ни управляват) е умение, което се развива с помощта на възрастния и то в продължение на години.
При едногодишното дете тя на практика липсва – подобно на кътните зъбки. То преживява света през тялото си – с всички сетива, с бурни реакции (=истерии), с плач, вик, падане по пода, тръшкане.
Тантрум или претоварване
Понякога тантрумът не е свързан с конкретно „нещо“, което се е случило. Няма отказ, няма забрана, няма разочарование предизвикано от нас. И все пак – детето изведнъж избухва, сякаш „от нищото“. Какво се случва тогава?
Това може да прилича на истерии, но често е знак за емоционално или сензорно претоварване.
🧠 Емоционално претоварване
Когато в рамките на деня детето преживее много нови, интензивни или объркващи събития – дори положителни! – емоциите се натрупват като пара в тенджера под налягане. Рано или късно детето трябва “да изпусне парата” и това често се случва със сълзи, вик, може би удряне, тръшкане.
Примери:
- прекарали сме деня навън с много хора
- детето е било на гости, където всичко е било ново
- били сме заети и детето е трупало нужда от свързване
- или всичко е минало супер, детето се е смяло и играло… и точно в мига, в който се приберем вкъщи… БУМ
👂 Сензорно претоварване
Малките деца имат много чувствителна нервна система, някои дори още повече от останалите. Те възприемат шумове, светлина, миризми, допир по-интензивно. Сензорното претоварване води до дезорганизация – мозъкът буквално „прегрява“.
Примери:
- шумен супермаркет с ярко осветление
- нови дрехи или обувки, които боцкат или стягат
- силен вятър, пясък в обувките, сухи треви, които драскат по крачетата, много визуални стимули
„Когато децата се държат сякаш 'не могат повече', обикновено това е вярно. Те са извън възможностите си да се справят в този момент.“
Как да избегнем претоварване
- Като предвидим паузи в ритъма на деня – спокоен момент у дома, в тишина и позната среда, или ако е навън, да сме усамотени/гушнати за тихи минутки някъде.
- Като намалим стимулите – да загасим лампите, изключим музиката, изберем по-тихо място с по-малко хора и/или играчки.
- Като съкратим плановете – понякога по-малкото е повече, няма нужда целият ден да е планиран със забавления. Детските мозъчета имат нужда от време да обработят преживяното и скуката и самостоятелната игра им дава точно това.
- Като пазим рутината – тя дава сигурност и стабилност на детето.
- Като бъдем „сензорен щит“ – като носим или гушкаме детето, ако обича това – всичко, което му носи телесна сигурност.
Да се справим с тръшкането с любов
Станете "експерт по тръшкане" с новия 7-дневен маратон и никога повече няма да се ужасявате, че детето се тръшка 😉
ново
Защо децата се тръшкат?
Когато едногодишното дете се тръшне, това не е знак, че е лошо, манипулативно или разглезено. Това е:
СИГНАЛ – „Имам нужда от помощ. Това чувство е твърде голямо за мен.“
НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ – „Много съм разстроен(а)! Това не ми харесва!“
МОЛБА – „Можеш ли да ми помогнеш да се почувствам отново в безопасност?“
Когато си представим, че детето би искало да каже това с писъците си, ни е много по-лесно да усетим съчувствие и любов, вместо да се ядосваме. За съжаление, много често като родители си представяме, че детето се опитва да ни каже: „Ти си лоша мама! (или Ти си лош татко!) Хич не съм щастлив(а)! Не си вършиш работата добре!”
Това от своя страна активира нашата защитна реакция и изпитваме желание да спорим с детето и да го убеждаваме колко неразумно се държи… което кара детето да се чувства още по-зле и само влошава тръшкането.
Затова е важно да запомним и да си го повтаряме постоянно:
"Тантрумите не са лошо поведение. Те са израз на емоции, които са станали твърде силни за детето. Не е необходимо наказание. Това, от което се нуждае детето, е съчувствие и безопасни, любящи ръце, в които да се отпусне."
Тантрумите и плачът не са манипулация
Много родители се притесняваме, че ако „отстъпваме“ на детето по време на изблик, го учим, че чрез плач ще получава всичко. Но има важна разлика между:
1) да откликнем с присъствие и разбиране на емоцията
и
и
2) да променим решението си, за да угодим на детето
Първото изгражда емоционална сигурност. Второто може да засили тантрумите.
Няма нищо манипулативно в това едно дете да се разстрои, когато му кажем „не“ или когато нещо се случи не така, както е очаквало. Това е естествена реакция на една незряла нервна система.
Ако искате да разберете какво наистина не помага при тръшкане и кои реакции често влошават нещата, вижте статията ми „Какво учат децата, когато се тръшкат“.
7 грешки при тръшкане
Полезността на тантрума
Да, прочетохте правилно. Тръшкането има полезна функция:
- То дава възможност на детето да освободи натрупано напрежение
- То ни сигнализира, че детето е пренатоварено, гладно, уморено или има нужда от връзка
- То ни показва, че детето още не знае как да изрази чувствата си с думи – и това е напълно нормално
Когато децата се тръшкат в нашето присъствие, това означава, че се чувстват достатъчно сигурни, за да покажат истинските си емоции. Това е доверие.
Най-важното: да запазим (или да се върнем към) спокойствие
Тантрумите са трудни – особено ако се случват в магазина, на площадката или когато бързаме. Но колкото по-емоционално се заразим ние, толкова по-трудно става за детето да се успокои.
Нашето присъствие и спокойствие са „котвата“, която му помага да се върне в емоционален баланс. Когато ние сме стабилни, детето има шанс да се регулира през нас – затова този процес се нарича корегулация.
„Родителят е не просто водач, а регулатор на детската нервна система.“
Представете си следното: минава огромен камион край сградата, в която се намирате, и тя леко се разклаща. Мозъкът ви мигновено пита: „Земетресение ли е? Да тичам ли?“ И тогава поглеждате хората около себе си. Ако всички изглеждат спокойни, мозъкът получава сигнал: „Всичко е наред. Няма нужда от паника.“ Но ако някой започне да вика и да се паникьосва, моментално ще си помислите: „О, не. Това е сериозно!“ и стресът и страхът ви ще се засили.
Точно така е и с децата. Когато изпитват мощни емоции като гняв, безсилие, разочарование, те инстинктивно ни гледат, за да разберат „Лошо ли е това чувство? Трябва ли да се страхувам? Ще ми помогнеш ли? Ще продължиш ли да ме обичаш?“
А когато видят, че сме спокойни – дори в техния емоционален трус – тяхната нервна система получава посланието: „Всичко е наред. Ще мине. Аз съм тук с теб.“
За съжаление и обратното е вярно. Когато видят, че ние сме ядосани, шашнати, засрамени или стресирани от техните емоции, това им дава сигнал: “Леле… не знам как ще се оправим, не мога да ти помогна, това е страшно чудо!” и така внасяме допълнително страх и стрес в ситуацията.
Затова нашата роля при тръшкане е изключително важна – не защото има някакви магически думи, които да кажем, или трик, който да приложим. А защото нашето излъчване и усещане е най-силният фактор, който може да подкрепи или затрудни детето.
🔗 Ако търсите практични идеи как да запазите спокойствие в трудните моменти, вижте безплатното ми видео: „Как да сме по-спокойни родители“.
Какво помага по време на тантруми
Няма универсален подход – всяко дете е различно. Но има няколко принципа, които могат да ви помогнат:
1) Запазете присъствие и останете до детето. Кажете: „Тук съм.“ Не е нужно или ефективно да говорите много, но е важно да присъствате емоционално, а не само физически. Това не е момент да проверите телефона или да свършите нещо друго.
2) Наблюдавайте нуждите на детето – прегръдка, пространство, думи или тишина? Корегулацията е като танц между родител и дете и всяка двойка има свой ритъм. Някои деца искат гушкане, други предпочитат само присъствие. Наблюдавайте – повече или по-малко думи, да сте по-близо или крачка назад? Всеки емоционален изблик е възможност да се научите как най-добре да подкрепите своето дете.
3) След бурята, свържете се отново – „Беше ти трудно, но аз бях с теб.“
В края на истерията детето има нужда да се увери, че вече всичко е наред – помогнете му да си възвърне сигурността като му покажете: „Не съм ти сърдит(а), още те обичам.“
Какво да избягвате
❌ Да се караме: „Стига си ревал!“
❌ Да подкупваме: „Ако спреш, ще ти дам бисквитка.“
❌ Да игнорираме напълно: „Няма да ти обръщам внимание.“
Тези реакции не подкрепят детето и дават грешен сигнал – че не трябва да показва емоции, че ние се плашим от тях или че не ни интересува как се чувстват.
Повече за това какво да не правите и защо – в статията ми за родителски грешки при тръшкане.
Търсите ли повече подкрепа?
Ако искате по-задълбочено да разберете как точно да помогнете на детето си да се върне към спокойствие и свързаност – без да крещите, да отстъпвате или да влошавате ситуацията, създадох мини-курс точно за родители като вас:
🔗 „Да се справим с тръшкането с любов“ – практически, ясен и изпълнен с подкрепа.
За съжаление онлайн има много съдържание за тантрумите, което е противоречиво и объркващо и НЕ базирано на това, което науката знае за детското развитие… С този мини-курс искам да ви предложа алтернатива и ако не ви хареса, може да получите 100% от сумата обратно.
И накрая...
Тантрумите на едногодишното дете не са провал на нашето родителство. Те са част от пътя – бурен, но съвсем нормален. Ние не сме просто свидетели на тези изблици. Ние сме пристанът, който детето търси в бурята. Дори когато изглежда, че ни отблъсква, то всъщност пита: „Тук ли си? Обичаш ли ме все още?“
А отговорът, който изгражда връзка за цял живот, е: „Да. Тук съм и те обичам. Нищо не може да промени това.“
И ако днес сте издържали още един тантрум с повече спокойствие, отколкото вчера – това е победа. Празнувайте я!
Тантруми при дете на 1 година: какво е важно да знаем