Аз съм Деница и когато станах майка, осъзнах колко много въпроси имам за родителството и колко не-любящи са стандартните подходи към децата - с наказания, заплахи, подкупи или награди. Аз вярвам, че нашите деца заслужават безгранична любов, дори когато правят грешки, и че има друг начин да ги възпитаваме - без прекалена мекушавост и без прекалена строгост. Така открих и се влюбих в позитивното възпитание (positive discipline). Докато карах курс за родители, започнах да разбирам и да виждам с нови очи поведението на моето детенце, а когато прилагах практичните тактики, те веднага ми помогнаха да намирам решения на всякакви ситуации с мили думи и без крещене. Аз станах по-спокойна, по-уверена и по-щастлива, усещах по-силна връзка с детето и виждах как той откликва на новия подход. Точно това ме мотивира да уча за квалификация и да стана родител-преподавател на позитивно възпитание - за да мога да помагам на други родители да отглеждат отговорни, уверени и щастливи деца и да се наслаждават на родителството.
Позитивното възпитание е модел, базиран на Адлерианската психология. Може да се използва от родители, учители, двойки, бизнес и обществени лидери, за да се научат да създават отговорни, уважителни и ползотворни взаимоотношения в своите общности. Базиран на бестселър книгите „Позитивно възпитание“ от Джейн Нелсън, Лин Лот и съавтори, този модел може да се приложи както към деца, така и към възрастни, за да станат допринасящи членове на своите общности.
Предпоставката на този модел на възпитание е да помогне на децата да намерят чувство за принадлежност и значимост, следвайки пет критерии:
Помага на децата да почувстват връзка. (Принадлежност и значение)
Отнася се с взаимно уважение и насърчаване. (Подходът е едновременно любезен и твърд.)
Ефективен в дългосрочен план. (Взема предвид какво детето мисли, чувства, учи и решава за себе си и своя свят – и какво да прави в бъдеще, за да процъфтява.)
Преподава важни социални и житейски умения. (Уважение, загриженост за другите, решаване на проблеми, комуникация и сътрудничество, както и умения за принос към дома, училището или по-голямата общност.)
Помага на децата да открият колко са способни. (Насърчава конструктивното използване на лична сила и автономия.)
Курсовете по позитивно възпитание за родители се преподават в САЩ, Китай, Япония, Германия, Полша, Обединените Арабски Емирства и много други страни по света (а сега и в България от Мили Думи!) и позитивното възпитание се използва успешно като модел за управление на класната стая в частни и държавни училища.
Проучванията на прилагането на техниките за позитивно възпитание показват, че то дава значителни резултати.
Проучване на общоучилищно провеждане на срещи в класната стая в основно училище в Сакраменто с по-ниски доходи за четиригодишен период показа, че изключвания на ученици са намаляли (от 64 годишно на 4 годишно), вандализмът е намалял (от 24 епизода на 2) и учителите съобщават за подобрение в атмосферата в класната стая, поведението, отношението и академичното представяне. (Platt, 1979)
Проучване на програми за обучение на родители и учители, насочени към родители и учители на ученици с „неадаптивно” поведение, които прилагат инструменти за позитивно възпитание, показа статистически значимо подобрение в поведението на учениците в училищата по програмата в сравнение с контролните училища. (Nelsen, 1979)
По-малки проучвания, изследващи въздействието на специфични техники за позитивно възпитание, също показват положителни резултати.(Browning, 2000; Potter, 1999; Esquivel)
Проучванията многократно показват, че възприемането на ученика, че е част от училищната общност (да е „свързан“ с училище) намалява честотата на социално-рисково поведение (като емоционален стрес и мисли за самоубийство / опити, употреба на цигари, алкохол и марихуана; насилствено поведение ) и повишава академичното представяне. (Resnick et al, 1997; Battisich, 1999; Goodenow, 1993).
Съществуват и значителни доказателства, че преподаването на социални умения на по-малки ученици има защитен ефект, който продължава в юношеството. Учениците, които са били учени на социални умения, са по-склонни да успеят в училище и са по-малко вероятни да имат проблемно поведение. (Kellam et al, 1998; Battisich, 1999)
Позитивната дисциплина учи родителите на уменията да бъдат едновременно мили и твърди. Многобройни проучвания показват, че тийнейджърите, които възприемат родителите си като мили (отзивчиви), така и твърди (взискателни), са изложени на по-нисък риск от тютюнопушене, употреба на марихуана, употреба на алкохол или проява на насилие и имат по-късно начало на сексуална активност. (Aquilino, 2001; Baumrind, 1991; Jackson et al, 1998; Simons, Morton et al, 2001)
Други проучвания свързват възприятието на тийнейджърите за стила на родителство (доброжелателен и твърд срещу автократичен или разрешителен) с подобреното академично представяне. (Cohen, 1997; Deslandes, 1997; Dornbusch et al, 1987; Lam, 1997).
Input your search keywords and press Enter.
