❣️Не пропускай отстъпки до 50% на видео ресурси за спокойни и уверени родители | Само до 28 Ноември | Виж предложенията тук❣️
Не пропускай – безплатен мини-уебинар за границите и сътрудничеството в позитивното възпитание. На 22 Май от 10:30 (ще има запис за регистрираните)
Как да станем по-спокойни родители
Деница Фишър
Ако се ядосвате на децата и понякога се случва да избухвате с тях (= да крещите, да заплашвате, да се държите грубо БЕЗ съзнателно да искате това), причината НЕ е липса на воля или “избухлив характер”, а липса на знания и умения. Това открих аз след много четене, търсене и обучения по темата, защото аз бях избухливата мама, която всеки ден си казваше “Днес ще вложа още повече усилия и няма да се карам на детето” и всеки ден чувствах вина при неизбежния провал на този план. Има редица фактори, които допринасят за това да избухваме с децата и добрата новина е, че можем да повлияем на много от тях и така да си помогнем да сме по-спокойни родители. Четете нататък и до края обещавам – и вие ще имате яснен план за действие!
Защо избухваме с децата
Вече знаете, че избухването е емоционална реакция, а не осмислена родителска стратегрия. Избухваме защото в тези моменти емоциите ни надделяват капацитетът ни за справяне. Тогава за да намалим шанса от избухване:
- може да намалим емоциите, за да имаме достатъчно капацитет да се справим с тях по-лесно
- може да увеличим капацитета си за справяне
- или да работим и в двете посоки едновременно
Кои емоции водят до избухване
Фрустрация / яд = “нещо не е така, както искам”
Разбира се, че с децата, които имат свои собствени желания, идеи, нужди, подходи, липса на житейски опит и ако са още малки, ограничено логическо мислене, е неизбежно да срещаме ситуации, когато ни е трудно да постигнем нещо заедно.
Няколко прости примера от ежедневието:
- “Толкова усилия, а тя дори една хапка не опита!”
- “Ужас, вече 20мин не мога да му съблича пижамата!”
- “Их, веднага отива да взима на другите играчките.”
- “Оле, пак започна да събира боклуци по пътя…”
Тази фрустрация ще се увеличава, ако ни липсва разбиране за развитието на детето. Тогава имаме нереалистични очаквания и е гарантирано поведението да не е такова, каквото ни се иска.
И понеже вярваме, че детето би трябвало да може да направи нещо, опитваме отново и отново и всеки следващ път раздразнението ни нараства.
Още един фактор, който допринася за повече фрустрация, е нашето бързане и заетост. Тогава не само имаме по-малко време да постигнем желаното от нас нещо, но и децата усещат нашето напрежение, усещат по-силен натиск и съвсем нормално се затрудняват.
Гняв = “моите нужди и граници са важни”
Гневът е здравословна емоция, която има важната функция да ни потисне към защитаване на собствените нужди и граници.
И понеже като родители имаме отговорността да се погрижим за нуждите на децата, често нашите потребности остават на заден план или са трудно съвместими с тези на децата. Малчуганите от своя страна експериментират и тестват къде точно са границите. Тогава гневът дава ясен сигнал, че нещо трябва да се промени. Например:
- “Как може пак да бута бебето?!” (Моята нужда е и двете ми деца да са в безопасност)
- “Искам само една минута тишина!!!” (Нужда от почивка / премината граница на сензорна стимулация)
- “Даже не мога да хапна два залъка на спокойствие!” (Нужда от пълноценно хранене)
Стрес = “не издържам повече”
Стресът сам по себе си не е емоция, а по-скоро усещане за емоционално или физическо напрежение. Тоест тук говорим за всички други емоции – разочарование, тревога, страх, тъга, завист и т.н., които се натрупват в ежедневието. Ако добавим и физическия стрес в тялото от недоспиване, настинка или други здравословни проблеми, то става значителен фактор за нашето емоционално благоденствие.
Колкото повече стрес изпитваме, толкова по-малък капацитет за справяне имаме във всеки един момент.
Често източниците на стрес нямат нищо общо с детето, например:
- Трудни взаимоотношения с друг човек в живота ни (дали на работа или някой роднина…)
- Внезапни затруднения, които променят ритъма на ежедневието (колата е на сервиз/ бойлера се развали / мъжът ми отива на командировка)
- Финансови затруднения и още много
Освен това как протичат дните ни, един често игнориран и неосъзнат източник на стрес може да бъде нашият собствен вътрешен глас. Ако се замислим, вътрешният глас винаги е с нас, винаги коментира и съответно може или да помага или да разпалва емоциите ни. Например:
- “Защо пак не се справям?”
- “Ох, как можах да забравя за ___, много съм зле!”
- “Ето, другите могат да ___, само аз не!”
Критичният вътрешен глас НЕ допринася позитивно с повече мотивация, а създава постоянен стрес и намалява капацитетът ни за справяне във всички ситуации.
Емоционални тригъри = “веднага спри!”
Да, това пак не е емоция, но е активиране на много силни емоции. На мен ми харесва обяснението на Филипа Велкова тук:
„В процеса ни на израстване неизбежно сме преживявали моменти на болка или страдание, които не сме могли да припознаем или интегрираме там и тогава. По-късно като възрастни най-често ни “тригерират” преживявания, които ни напомнят за онези минали, болезнени преживявания. Когато сме “тригерирани”, настоящата ситуация е актуализирала болка и травматични преживявания от миналото – като рана, която не е могла напълно да оздравее и когато я докоснем, отново ни боли.
По какво да познаем, че конкретната ситуация е била “емоционален тригър” за нас? Ако емоционалната ни реакция в дадена ситуация изглежда несъответна спрямо нея, това е ясен знак за “тригър”. Когато дадена ситуация актуализира наше минало травматично преживяване, тялото ни влиза в режим на бягство, борба или замръзване. Пулсът ни се ускорява, усещаме задух, изпотяване – симпатиковата нервна система се активира, за ни предпази от възприета в средата опасност.”
За разлика от фрустрацията, гнева и стреса, където имаме възможността да наблюдаваме и усетим слабо ниво, средно ниво и постепенно нарастване на емоциите, то при тригърите липсва тази постепенна прогресия. Когато детето прави онова поведение, което е тригър за нас, то веднага изпитваме интензивни емоции и това ни дава много малко време да се осъзнаем или овладеем.
Тригърите са строго индивидуални за всеки от нас, някои по-често срещани са например пищене (“Какво е това неистово пищене!!!”), тръшкане (“Какви са тези лиготии?!”) или агресия от страна на детето (“Как смееш да ме скубиш?!”)
Капацитетът за справяне с емоции е умението ни на емоционална регулация = способността да контролираме емоционалното си състояние и да изберем как да изразим емоциите.
Ценно е да знаем, че това не е вроден талант или даденост, а умение, което можем да развием.
3 стратегии за по-спокойно родителство
След като вече знаем за кои емоции става въпрос и какво ги увеличава + разбираме какво е емоционална регулация, ясно можем да видим няколко основни стратегии да намалим емоциите и увеличим капацитетът си за справяне.
№1 Промени в ежедневието
Със сигурност не е възможно никога да не бързаме и да намалим стреса до нула. Но това не значи, че няма място за стъпки и прогрес в тази посока:
- Възможно е да планираме по-добре, за да намалим моментите на бързане с децата
- Възможно е да приоритизираме задачите внимателно
- Възможно е да подобрим ефективността си и да постигаме повече с по-малко време и усилия
- Възможно е да променим средата вкъщи, така че да не сме толкова затрупани от вещи и да улесним поддържането на дома
- Възможно е да потърсим подкрепа и ресурси (като тази статия или моите безплатни консултации)
- Възможно е да намерим начин да удовлетворим нуждите на децата и нашите едновременно (например детето си играе до нас докато правим йога/аеробика)
№2 Промени в себе си
Ако имаме ограничен контрол над външните фактори, то имаме пълен контрол над своя собствен вътрешен свят и умения.
Има техники и упражнения от психологията, чрез които можем да работим върху тригърите си, за да не сме толкова емоционално податливи на повтарящи се ситуации с децата (че и други хора в живота ни).
Също е възможно да променим вътрешния си глас и така да се справим с поне този източник на стрес. Как? Като първо подходим с повече осъзнатост и постепенно въведем нов вътрешен глас.
Освен това е изключително полезно да научим и разберем повече за детското развитие и поведение. Например, когато разберем функцията на тръшкането като освобождаване от силни емоции на една претоварена и незряла нервна система на детето, това ще ни помогне да изпитваме емпатия и търпение в такива моменти, вместо да го тълкуваме като манипулация от детето.
Нещо повече, уменията за позитивно възпитание могат да имат осезаем ефект за нивата ни на фрустрация. Помните ли, че изпитваме фрустрация, когато нещо не е така, както искаме? Позитивното възпитание ни помага да комуникираме ефективно с децата, което помага те да ни разбират, да имат желание да ни слушат и да сътрудничат -> така много по-често успяваме да постигнем, каквото искаме, и намаляваме фрустрацията.
№3 Трениране и развиване на емоционална регулация
Ключово е да имаме техники и подход за освобождаване от фрустрация и стрес по здравословен начин. Като възрастни, вече сме намерили едно, две, три неща, които ни помагат, но колкото повече налични “инструменти” имаме, толкова по-често може да ги използваме в различни ситуации, защото не винаги е удобно да се обадим и споделим с любим човек или да се усамотим на почивка.
И понеже е неизбежно да има натрупване на емоции, също толкова важно е да имаме и подход за успокояване или овладяване в моменти на гняв.
Така най-важният въпрос за да сме спокойни родители е “Как да си помогна да се чувствам по-добре, за да мога да се справям по-добре?”
Как аз мога да помогна
В началото на тази статия споделих как аз бях избухливата мама и това бе началото на моя път към позитивно възпитание и развитие на емоционална регулация. Когато се квалифицирах като преподавател по позитивно възпитание и започнах да работя с родители, открих, че повечето от нас се затрудняваме точно с първата стъпка към ефективно родителство – “овладей собствените си емоции, за да може да мислиш трезво и да подходиш с разбиране към детето”. Тогава съобрах всичко най-ценно и приложимо в курса “Как да спрем да избухваме с децата”, с много детайлни насоки, техники от психологията и стъпка-по-стъпка стратегия как да променим себе си и да развием умението си на емоционална регулация. Той включва и видео уроци за детското развитие, за да имаме разбиране и реалистични очаквания от децата, както и насоки как да поправим връзката след избухване – защото всички сме хора и в процеса на развитие все пак ще имаме моменти на избухване.
Също предлагам консултации и уебинари (включително безплатни такива) по позитивно възпитание, за да ви помогна да се справите с конкретни проблеми, които могат да бъдат стресиращи и за нас родителите и за децата – от приучаването на гърне до това как ефективно да се справим с детската агресия и още.
Имам и още много статии, които може да откриете тук и почти всеки ден споделям съвети и знания за позитивното възпитание в социалните мрежи. Ако срещате затруднения, не се притеснявайте да ми пишете и ще ви насоча и към безплатни и към по-обстойни ресурси.
Сподели статията:
Facebook
Pinterest
Как да станем по-спокойни родители