❣️Не пропускай отстъпки до 50% на видео ресурси за спокойни и уверени родители | Само до 28 Ноември | Виж предложенията тук❣️
Не пропускай – безплатен мини-уебинар за границите и сътрудничеството в позитивното възпитание. На 22 Май от 10:30 (ще има запис за регистрираните)
Какво учат децата, когато се тръшкат?
Деница Фишър
Ако имате здраво детенце над 1-1.5г, тръшкането ви е познато, може би с едно от другите му имена на “емоционална криза”, “емоционален изблик” или “тантрум”. За целите на тази статия аз ще използвам думата тръшкане, но имам предвид поведение, което обхваща всичко това: от по-бурен плач до търкаляне по земята с неистови писъци все едно детето е измъчвано.
Когато малките деца са обхванати от силни емоции, те НЕ са способни да учат в смисъла на “уча как да броя” или “уча да назовавам цветове”, но определено се учат в смисъла на “правя изводи въз основа на преживяването”.
За тях всяко едно тръшкане е трупане на опит и затова има значение как протича. Ние като родители, които присъстваме на тяхното тръшкане, волно или неволно сме участници, дори да не правим абсолютно нищо. И точно нашето поведение, е това което носи някакъв урок за децата.
Съдържание:
Защо децата се тръшкат
Да си представим за момент, че пред вас стои здраво, усмихнато и изправено едно детенце на 3г и някой слага върху него един чувал цимент 25кг. Малкото му тяло не издържа и пада на земята. Надяваме се, че детето е оцеляло на този шок и все още може да се опита да се изтърколи изпод чувала или поне да пищи и да привлече внимание, за да можете вие да му помогнете. Защо? Защото тялото му още не е достатъчно силно, че то само да се справи с този тежък чувал. То не може да продължи да расте и живее с тази тежест, трябва да се освободи от нея. Да, вие и татко му може да носите 25кг, и му показвате как ги носите, но това не му дава способността да ги носи – има нужда от години, докато тялото му порасне по-голямо и силно.
С тръшкането е същото, но вместо за мускули и тежък чувал, става въпрос за нервна система и емоции.
Нервната система на малките деца е недоразвита и не е способна да се справи “спокойно” със силни емоции.
Най-различни разочарования от ежедневието (от “няма да купувам играчка” до “няма да позволя да ядеш пясък”) събуждат силни емоции и детето стига до “емоционално претоварване”. За да се възстанови, детето има нужда да разтовари емоциите като плаче, понякога и се търкаля и пищи.
Хайде сега към уроците:
Когато игнорираме тръшкането
Може да сте попадали на идеята “не му обръщай внимание, за да не награждаваш лошото поведение”. Има два основни проблема с тази логика:
Първо, тръшкането не е лошо поведение, а неволна реакция, точно както това детето да падне с чистите дрехи на калната земя, защото някой е сложил 25кг цимент върху него.
Тръшкането не е избор и плачът не е лошо поведение.
Второ, грижата за детето не е награда. Точно както да почистим ожуленото коляно, за да не се инфектира, не е награда за катерене по дървото, така и:
емоционалната подкрепа не е награда - това е нашата роля на родители, обгрижващи детето.
Ако все пак решим просто да си проверим телефона или да се поогледаме, докато детето се тръшка до нас, какъв урок си взима то?
Няколко са:
- “Мама / тати не се интересува от моите емоции”
- “Няма смисъл да очаквам помощ”
- “Когато изпитвам емоции, съм сам(а) в преживяването”
Проблемът с игнориране на тръшкането:
Тези уроци подронват връзката с детето. Как може да се чувстваме обичани, от някой, който не иска да ни помага в трудни моменти и не се интересува от емоциите ни?
Да се справим с тръшкането с любов
Станете "експерт по тръшкане" с този мини-курс и никога повече няма да се ужасявате, че детето плаче и пищи. Гледайте в удобно време, с безсрочен достъп до всички материали.
мини-курс
Когато критикуваме децата за тръшкането
Ако ни липсва разбиране за тръшкането и го приемаме като лошо поведение, възможно е да го критикуваме… например с “Плачеш като бебе!” или “Не те ли е срам така да се лигавиш?!” или “Не е хубаво да се плаче така!” и подобни вариации, които показват нашето неодобрение.
Тогава деето учи:
- “Когато изпитвам силни емоции, не ме обичат”
- “Ако искам любов, трябва да спра да изпитвам такива емоции”
- “Мама/тати не ме разбира”
Проблемът с критиката към тръшкащото се дете:
Детето започва да вярва, че трябва да избяга от емоциите, за да продължи да бъде обичано. Тази съпротива към емоциите от своя страна затруднява детето, защото колкото повече се съпротивляваме, толкова по-силни и по-продължителни са емоциите. Тогава към основната емоция (разочарования / гняв / тъга) вече добавяме и доза страх и така детето се затруднява още повече, което води до още по-големи изблици и става един порочен кръг…
Когато изоставяме децата или ги изпращаме да са сами докато се тръшкат
Може би на нас самите ни е крайно неприятно да слушаме плачещото (или направо дерящото се) дете и затова бягаме в другата стая. Не го критикуваме, не му казваме да спре, но просто нямаме никакво желание да сме до него. Или даже, за да си готвим / работим / говорим на мира, го изпращаме то да отиде да се тръшка в неговата стая, колкото има нужда.
На повърхността може да изглежда като “аз удовлетворявам моята нужда от спокойствие, и твоята нужда да пищиш”, но не е така! Нуждата на детето в този момент е от подкрепа и наша е ролята да го подкрепим! Ако физически се отдалечим от детето, това е най-страшното нещо за него, защото близост = сигурност, а отдалечаване = опасност. Така към вече бурните емоции, добавяме и огромна доза страх и несигурност.
Тогава детето учи:
- “Тези емоции са страшни, дори мама/тати бяга от тях!”
- “Ужас, ако продължа да усещам такива неща, ще остана сам(а)! Трябва да спра!”
Проблемът с това детето да се тръшка само:
Подсъзнателно и инстинктивно, детето знае, че се нуждае от нашата близост, за да оцелее. За да не я загуби, то е способно на всичко – дори да изгради умение да потиска емоциите си и да не ги изразява. Може да звучи чудесно, да отглеждаме не-емоционално дете…. но емоциите са изключително важна част от менталното здраве и социалното развитие (защото другите деца и хора имат емоции!).
Когато разсейваме децата, за да не се тръшкат
Детето се е опитало да направи нещо абсурдно (Да яде пясък? Да хвърля камък през терасата по пешеходците? Да бърка в очите на новороденото бебе?) и ние като отзивчиви родители бързо сме реагирали с разумна граница и сме го спрели. Сега то започва да плаче силно и, понеже не е опция да му удовлетворим желанието, бързаме да го разсеем: “Я, виж, сладурко, ей там има едно котенце!” или “Оооо, ти не знаеш сега какво ще ти дам да хапнеш. Имам едни бисквитки.” или “Чакай малко, сега ще играем на една нова игра!”
Тогава детето учи:
- „Мама/тати не вярва, че мога да се справя с емоцията.“
- “Когато имам трудна емоция, трябва да избягам от нея като се разсеям с нещо.”
Проблемът с разсейването при тръшкане:
Като млад възрастен детето няма да се разсейва с котенца и камиони, а с екрани, алкохол, цигари, шопинг и други. Всички имаме нужда от стратегии за справяне с емоциите в дългосрочен план и разсейването не е една от тях.
И все пак това е проблемът, когато разсейването е единствения подход за справяне с тръшкане. Ако обаче имате позитивен и подкрепящ подход и разсейването е стратегия за редки случаи (например в супермаркета виждате, че детето е на косъм да избухне в тръшкане и този път го разсейвате, но като се приберете вкъщи говорите за ситуацията и тогава давате възможност на детето да се разплаче), то детето ще има достатъчно възможности да изгради добри умения за справяне с емоции.
Когато разубеждаваме децата с логика и доводи
Съвсем естествено е да се опитаме да обясним на детето, колко абсурдно и невъзможно е негото желание – например „Миличко, ама то вече е тъмно и лягаме да спим, как така искаш да ходим на плаж сега?! Не може!“. Проблемът е, че в повечето случаи това изобщо не помага, защото при силни емоции, детето не е способно да мисли логически, а щом вече е започнало да плаче, емоциите са на лице. Емоциите не са свързани с мислите и дори детето да можеше да ни изслуша, наличието на логика не кара емоциите да се изпарят… и детето все пак има нужда да се справи с тях. Колкото повече обяснения и доводи вадим, колкото повече повтаряме и се изнервяме, толкова повече детето учи:
- „Мама/тати не ме разбира.“
Проблемът с разубеждаването и обяснения от наша страна
Не се случва нещо ужасно, когато обясняваме докато детето се тръшка, просто липсва да се случи нещо хубаво – това, детето да се почувства разбрано и подкрепено. Ако се усетите, че отново обяснявате как или защо нещо не е позволено или възможно, просто спрете и сменете подхода.
Когато утешаваме детето с угаждане
Ако искате да възпитавате с любов и ви е трудно да гледате как детето страда и плаче, може би си мислите “Е, какво толкова, ще му купя сладолед щом иска.” или “Аз искам да се прибираме вече, ама няма какво да се прави, то се е видяло, че ще стоим още на катерушките…”
Важно уточнение: да изпълняваме желания на детето, когато това не е в противовес с нашите нужди и желания, не е угаждане, а сътрудничество. За да няма объркване, тук под угаждане имам предвид да удовлетворим желание на детето, което всъщност не искаме да удовлетворяваме, и то само след като детето избухне в плач.
Тогава детето учи:
- “Имам нужда някой да направи нещо, за да ме спаси от трудните емоции”
- “Щом покажа на мама/тати колко ми е трудно, те ще направят каквото искам.”
- “Мама и тати ги е страх от моите емоции, затова бързо действат.”
Проблемът с угаждане при тръшкане:
Детето започва да вярва, че не е способно да се справи с емоциите и очаква някой веднага да направи нещо за него.
Как всъщност да подкрепим децата, когато се тръшкат
Може да ви се струва, че сме изчерпили възможните варианти, но има още!
Подкрепящо е да приемем емоциите на детето и да откликнем на тях с емпатия, валидиране и присъствие.
Как точно? Какво казваме? Защо? Каква е разликата в подхода с дете на 1г и дете на 4г? Ще си говорим за всичко това в мини-курса “Да посрещнем тръшкането с любов”, като тази любов е в двете посоки – любов, топлота, разбиране към детето и любов към себе си, защото наистина не е лесно да виждаш как обичаното дете се затруднява и плаче. Също ще разглеждаме как начина, по който откликваме, помага на детето да се научи да приема собствените си емоции и така изгражда основите на това някой ден да ги регулира – по здравословен начин, който е ефективен в дългосрочен план! Научете още за курса тук:
Сподели статията:
Facebook
Pinterest
Какво учат децата, когато се тръшкат?